Лична карта

Защитена зона “Мандра-Пода”

 Име: защитена зона „Мандра-Пода”

Адрес: Дълга е адресната регистрация на защитената зона. В нея попадат част от землищата на селата Димчево и Твърдица, община Бургас. Защитената зона е регистрирана и в селата Константиново и Черни връх от община Камено. Адресната регистрация продължава в три населени места от община Созопол – селата Зидарово, Извор и Присад. Земи от землището на село Дебелт, община Средец също са част от защитена зона „Мандра – Пода”.  Бургаските квартали Крайморие и Меден рудник са включени в границите й.

Режим на защита: В защитена зона е забранено:

• Да се премахват характеристики на ландшафта (единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;
• Залесяването на пасища, ливади и мери, както и да не бъдат превръщани в обработваеми земи или в трайни насаждения;
• Използването на пестициди и минерални торове в пасищата и ливадите;
• Изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник” има започната процедура;
• Строителството на пристанища и терминали, с изключение на тези, които към датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник” са съгласувани със Закона за опазване на околната среда;
• Извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;
• Косенето на тръстиката в периода от 1 март до 15 август, когато е размножителния сезон на птиците;
• Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност.

Отличителни белези: От най-голямо значение за опазване на биологичното разнообразие в защитената зона са язовир „Мандра” и водоемите в защитена местност „Пода”. Те сформират интересен и уникален комплекс от водни басейни, наричан комплексът „Мандра – Пода”. Комплексът е част от Бургаските влажни зони, включващи още Атанасовско езеро и езерото Вая. Язовир „Мандра” е бивше полусолено езеро, разположено на Черноморския бряг. Той е бил най-южното от Бургаските езера. Превърнато е в язовир след изграждането на язовирна стена в източната му част. Днес между стената му и Черно море се е запазила лагуна, попадаща в обхвата на защитените местности „Пода” и „Узунгерен”. Към комплексът, станал част от защитената зона, се отнасят и каскадовидно разположените рибарници, южно от село Черни връх и за съжаление окислителните езера на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Част от зоната е и защитена местност  „Устие на река Изворска”. Всички тези своеобразни и уникални компоненти правят защитената зона много интересна и разнообразна.

Водите в защитената зона: Мандра – Пода е комплекс от водоеми с различна соленост на водата в тях. Естествените и изкуствени водни басейни на комплекса предлагат различни условия за живот и богата, и разнообразна хранителна база за живия свят в тях. Водите на язовир „Мандра” са сладки.  Днес в него се вливат реките Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. В местността „Пода” водоемите са със смесени води – от сладки, през полусолени до свъхсолени лагуни. Към комплексът трябва да добавим и четирите окислителни езера на нефтопреработващото предприятие. Едно от тях вече е рекултивирано и засипано с пръст. Останалите три, обаче, все още приемат пречистените води на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Тези води са сладки и топли, затова са и предпочитано място за много видове птици, които кацат за почивка в тях и изградените в езерата бетонни постаменти.

Живият свят на защитената зона: комплекса Мандра – Пода не прави изключение от другите две защитени зони в района на Бургас. И тук най-голямото богатство са птиците. Удивително е, че са установени около 274 вида птици, редица от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Във водите от комплекса могат да се срещнат малки корморани, да се наблюдават тръноопашатата потапница, червеногушата гъска, малката белочела гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. През студените месеци на годината в тези влажни зони спират, за да преживеят ниските температури огромни ята от кафявоглавата и качулатата потапници, почиват и се хранят пойния и малкия лебеди. Местността „Пода” е важна за гнезденето на лопатарката. Тази красива бяла птица днес е символ на това място.  Тук гнезди и саблеклюнът, сдобил се със странното име благодарение на извития му като сабя клюн. Не може, а и не трябва да пропускаме едно от величията на небето – морският орел. Комплексът е едно от трите места по Черноморието ни, където тази птица гнезди.  С огорчение може да споменем, че в Мандренското езеро до 1940 година е гнездила последната в България колония на розови пеликани. Една от причините за изчезването й е превръщането на езерото в язовир, при което се залива западната част на Мандра и изчезват така необходимите за пеликаните тръстикови масиви. Друга причина е безпокойството на птиците от страна на човека. Днес розовия пеликан използва язовира само за хранене по време на миграция, макар че птиците предпочитат Бургаското езеро.  Лагуната в защитена местност „Пода” е  обрасла основно с тръстика и папур. Плитките и свръхсолени участъци  са покрити с европейска солянка.

Езерото и градът: В пределите на големият град се намират и водоемите на комплекса, станали част от защитена зона „Мандра – Пода”. Естествено е и те, като Атанасовското и Бургаското езеро, да изпитват върху себе си натиска на населеното място.  Бившето езеро Мандра и настоящ язовир е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, разположена западно от Бургас. През комплекса преминава и петролопровода, който причинява значителни щети на влажната зона в случай на авария.  Язовир  „Мандра” се е разлял пред погледа на живеещите в квартал Меден рудник бургазлии. В непосредствена близост пък до местността „Пода” е пристанището на морския град. През защитената територия преминава и стария път свързвал Бургас с древния Созопол. И днес през нея минават съоръжения на нефтопреработвателното предприятие. Всичко това влияе повече негативно, отколкото положително върху тези важни местообитания. Разрастването на града разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерата. Именно близостта на гъсто населения Бургас е причината бреговете на водоемите да са силно замърсени с битови и строителни отпадъци.

 Основни заплахи за защитената зона:

• Промяната и унищожаването на ценни местообитанията в следствие на урбанизацията;
• Замърсяването на водоемите с отпадъци от различен произход – битови, строителни, промишлени;
• Шумово замърсяване – предизвикано от международния път към южната ни граница с Турция, пресичащ защитената зона;
• Промяна на предназначението на земите с цел реализирането на различни инвестиционни намерения.